Хистология

Хистопатология представлява микроскопско изследване на тъкан, с цел да се опознаят проявите на дадена болест.

В клиничната медицина, хистопатологията е изследване от патолог на биопсия или хирургично взет материал, след като пробата е била обработена и хистологичните срези са били монтирани върху стъклени слайдове.

За разлика от това, цитопатологията изследва свободни клетки или тъканни фрагменти.

Взимане на тъкани:

Хистопатологичното изследване на тъканите започва с операция или биопсия. Взетата тъкан се поставя във фиксатор, който ще предотврати нейното разпадане.

Най-често използваният фиксатор е формалин (10% формалдехид във вода).

Подготовка на тъканта за изследване:

След отстраняването на тъканта, тя се подготвя за гледане под микроскоп, като според спецификата на случая се използва един от двата възможни начина на обработка: химическо фиксиране или фиксиране чрез замразяване.

Оцветяване на изследваните хистологични слайдове:

За да се види тъканта под микроскоп, пробата се оцветява с един или повече пигменти с цел разкриване на клетъчните компоненти.

Най-често използваното оцветяване в хистопатологията е комбинация от Хематоксилин и Еозин ( H & E). Хематоксилинът оцветява в синьо клетъчните ядра, докато Еозинът оцветява в розово цитоплазмата и извънклетъчната матрица на съединителната тъкан.

Наскоро за специфично оцветяване започнаха да се изполват и различни антитела, които имат свойството да се свързват с определени протеини, липиди и въглехидрати. Тази техника се наричаимунохистохимия и увеличава значително способността да се идентифицират специфично определени категории клетки под микроскоп.

Други усъвършенствани техники като In situ хибридизацията идентифицират специфични ДНК или РНК молекули.

Интерпретация

Задължително е хистологичните препарати да се изследват под микроскоп от опитен патолог.

Медицинската диагноза е обикновено под формата на патологичен доклад, описващ хистологичните находки и мнението на патолога. Когато диагнозата е рак, той ще опише находката в тъканта, така че да се назначи и предприеме нужното лечение. След хирургична намеса, патологът е този, който установява дали хирургичните граници са чисти, тоест дали раковите образувания са премахнати изцяло или има остатъчна инфилтрация.