Когато стане въпрос за тази професия, често хората считат, че работата е депресираща. Не е лека, но в никакъв случай не е депресираща. Разбира се, че се налага онколозите да са посредници за много трудни и понякога тъжни новини за пациенти и техните семейства. В същото време обаче има и много пациенти, които се справят с рака с изключителна смелост и продължават да живетя пълноценно след това. Пациентите са тези, които вдъхновяват лекарите- онколози ежедневно. На първо място, пациента е важно да знае, че лекаря го е грижа, че е напълно посветен да направи всичко възможно, за да е успешно лечението. Тук искаме да обърнем специално внимание на няколко мита:
Мит № 1: Не искат да се занимавате с малки неща. Дори понякога проблемите да изглеждат малки, като странични ефекти на медикамент например, те могат да означават много за лекуващият лекар и за лечението на пациента. Добре е всичко да се споделя с онколога, за да е напълно информиран как протича лечението. Пациентите и близките им е добре да се абстрахират с голямата ангажираност на онколозите—те ги слушат.
!Мит № 2: Онколозите не си говорят с колегите за пациентите. Те постоянно обсъждат собствените си пациенти—всеки ден на сутрешен рапорт, на колегиуми, конгреси, дори в еждневието си през работния ден. Понякога се налага да се консултират и с колеги извън конкретната клиника или болница. Знаят че онкологичните заболявания не са лесна задача и изискват екипна работа, за да посрещнат завишените очаквания към тях.
Мит № 3: Не се интересуват от времето, с което разполагат пациентите. Много добре знаят, че пациентите ги чакат дълго. Планирането на един работен ден е много трудна задача. Всички пациенти са притеснени, имат много въпроси и отговорността да се отговори на всички тях е на онколозите. Понякога визитата изглежда като рутинна, но може да продължи по-дълго от планираното, просто защото пациентът или негови близки имат нужда от повече време поради различни причини.
Мит № 4: Лекарите се дразнят, когато пациентите им търсят второ мнение. Няма нищо обидно в това пациент да потърси второ мнение от друг колега. Разбират притесненията и множеството въпроси и считат за напълно нормално да се търсят отговори от различни източници!