10 съвременни мита за рака

Напишете в Google рак и ще бъдете заляти от милиони интернет страници. Броят на видеоматериалите в YouTube също е доста голям. Проблемът е, че информацията в най-добрия случай е неточна, а в най-лошия е опасно подвеждаща. Има доста професионални, лесни за разбиране страници, но има и множество такива, които разпространяват митове. Не е лесно да се различат фактите от митовете, още повече, че неточната информация в много случаи изглежда и звучи напълно правдоподобно. Ако разчоплите обаче повърхността и се задълбаете в доказателствата, много от изтърканите “истини” ще пропаднат.Ние се сблъскваме с това в ежедневието си и решихме в поредица от публикации да разбием 10-те най-често срещани съвременни мита за рака, като се водим от доказателствата от научната литература, а не от популярни и булевардни материали.

Мит 1: Ракът е създадена от човека, модерна болест
Може би, защото говорим все по-често за рака и затова се обръща и повече внимание, но той не е създадена от човека, модерна болест на Западните общества. Ракът съществува, откакто съществува човечеството. Описан е преди хиляди години от лекари в Египет и древна Гърция. Изследователи са открили следи от рак в скелет на 3000 години. Въпреки, че сега е сигурно, че глобално заболяемостта от всички болести свързани с начина на живот, какъвто е ракът, се увеличава, най-големият рисков фактор е възрастта. Простият факт е, че повече хора живеят по-дълго и достатъчно дълго, за да развият рак. Медицината се справя добре с инфекциозните заболявания и други исторически причини за смърт, като недохранването. Нормално е да се получи натрупване на нарушения в ДНК с остаряването и тези нарушения да доведат до рак. В днешно време сме в състояние все по-добре да диагностицирме рака, благодарение на напредъка в скрининга, образната диагностика и патологията. Вярно е, че начинът на живот, диетата и други фактори имат огромно значение за риска от рак—тютюнопушенето стои зад една четвърт от всички случаи на рак—но това не е същото като създадена от човека, модерна болест. Има значителен брой естествени причини за рак—един от шест видове рак се причинява от вируси и бактерии
Мит 2: Биохраните предпазват от

Боровинки, броколи, чесън, зелен чай… списъкът е дълъг. Важно е да внимавате с какво се храните. Някои храни са значително по-здравословни от други. Боровинките, броколите, чесъна трябва да бъдат част от Вашето меню и приемането на плодове и зеленчуци е важно, но наистина няма голямо значение какъв вид зеленчуци приемате. Човешкият организъм не е просто устроен и прекаленото опростяване на толкова сложни механизми, така че да се твърди, че определена храна има толкова огромно влияние върху организма ни, не е удачно. Натрупаните доказателства с годините водят до един основен извод, който не притежава качествата на голяма новина, но най-добрият начин да намалите риска си от рак е като водите продължително време здравословен начин на живот: без тютюнопушене, активно спортуване, оптимално тегло и малко алкохол.

Мит 3: ‘Киселинни’ диети предизвикват рак

Някои от митовете за рака са изненадващо упорити, въпреки че противоречат на основни биологични закони. Един от тях е, че прекалено “кисела” диета, може да окисли кръвта, което отсвоя страна може да повиши риска от рак. Предлаганото решение е да се повиши приема на “алкални” храни като зелени зеленчуци и плодове (сред които, парадоксално, но факт: лимони). Това е биологичен нонсенс. Вярно е, че раковите клетки не могат да съществуват в алкална среда, но това е вярно и за всички останали клетки в нашето тяло. Кръвта обикновено е леко алкална. Този процес се регулира много строго от бъбреците, при това в много тесни граници. Той не може да бъде променен от храните, които приемате. Приемът на зелени зеленчуци е здравословен, но не поради някакъв техен ефект върху алкалността или киселинността на Вашето тяло. Съществува нещо, което се нарича ацидоза. Това е болестно състояние, което се появява, когато белите дробове или бъбреците не успяват да балансират достатъчно добре киселинността или алкалността в организма. Обикновено е в резултат на сериозно заболяване или натравяне. Може да бъде животозастрашаващо и ето защо е необходима бърза лекарска намеса, но не е в резултат на прекалено кисела диета. Знаем със сигурност, че най-близката среда до раковите клетки (микросредата), може да стане киселинна. Причината за това е различният начин, по който раковите клетки произвеждат енергия и използват кислорода, в сравнение с нормалните клетки. Много изследователи работят по този въпрос и се опитват да открият защо това е така, за да се разработят ефективни лекарства срещу рак. Липсват каквито и да било доказателства, че диетата може да промени pH на цялото тяло и да повлияе драматично рака.

Мит 4: Ракът обича захар

Друг мит, който много често срещаме е, че захарта “захранва раковите клетки” и пълната забрана за прием на захар е най-добрата диета за пациентите с рак. Този мит отново попада в рубриката на прекаленото опростяване на неща, които са част от значително по-сложни процеси, които човечеството едва започва да разбира. ‘Захар’ е прекалено обобщено понятие. Включва в себе си група от молекули, вкл. прости захари в растенията, глюкоза и фруктоза. Бялото вещество в купичката на Вашата маса се нарича захароза и представлява смес от глюкоза и фруктоза. Всички захари са въглехидрати, т.е. молекули, съставени от въглерод, водород и кислород. Захари – независимо дали са от петифура или от морков – се разграждат в храносмилателната ни система, за да се освободят глюкоза и фруктоза. След това те попадат в кръвообръщението ни, за да ни доставят енергия, необходима за нашето съществуване.Всички наши клетки, независимо дали ракови или не, използват глюкозата като източник на енергия. Тъй като раковите клетки растат по-бързо в сравнение с нормалните клетки, те се нуждаят от повече захар. Имаме и доказателства, че те използват захарта за производство на енергия по различен начин от нормалните клетки. Всичко това, обаче не означава, че захарта от торти, сладки и други храни съдържащи захар, захранват раковите клетки по-бързо или по-различно от какъвто и да е друг вид въглехидрат. Нашето тяло не избира кои клетки какъв вид “гориво” ще използват. Почти всички въглехидрати, които приемаме, се превърщат в глюкоза, фруктоза и други прости захари и се използват от нашите тъкани, когато те имат нужда от енергия. Докато звучи напълно логично да ограничим храните съдържащи захар, като част от една здравословна диета и да избегнем затлъстяване, доста крайно е да се твърди, че храните съдържащи захар захранват раковите клетки. Както мит 3 за киселите диети, така и мит 4 за захарта, изкривяват всеки разумен съвет за нормална диета. Проучванията показват, че колкото и познато да Ви звучи, но това е валидната истина: плодове, зеленчуци, фибри, бяло месо и риба са добрата диета. Прекалено много мазнини, сол, захар, червено месо и алкохол не водят до добри резултати.
Мит 5: Ракът е гъба и лечението е със сода бикарбонат
Тази ‘теория’е резултат от не дотам задълбоченото наблюдение, че “ракът винаги е бял”. Един от очевидните проблеми с тази “теория” е, че освен, че раковите клетки нямат нищо общо с гъбата по произхода си, ракът не винаги е бял. Някои тумори са. Но други не са. Попитайте който и да е патолог или хирург или потърсете в Google изображения (задължително преди хранене…). Защитниците на тази теория, които не липсват у нас, твърдят, че ракът се причинява от гъбата candida и че туморите всъщност са опитите на тялото да се защити срещу тази инфекция. Липсват каквито и да е доказателства, че това е така. Освен това, хора в чудесно здраве се заразяват с candida – гъбата е част от напълно нормална микробна среда сред която всички ние живеем. Обикновено нашата имунна система я улавя. Инфекциите могат да бъдат значително по-серизони при хора с компрометиран имунитет—например болните от СПИН. Най-вероятно, “лесното решение” за лечение на рака е да инжектираме туморите със сода бикарбонат. Това дори не е лечението за доказани инфекции с candida, да оставим настрана рака. Напротив, има достатъчно доказателства, че високите дози сода бикарбонат могат да имат сериозни, понякога фатални последици. Тялото се противопоставя на всички опити да се променя неговото pH и ще изхвърли содата бикарбонат през бъбреците. При достатъчно големи дози обаче, може да се достигне състояние известно като алкалоза. Доколкото сме запознати, а направихме справка и с нашия Изследователски институт, няма нито едно публикувано клинично проучване за ефекта на сода бикарбонат като терапия при рак. Малката сметка, която направихме е, че доза от около 12 грама сода бикарбонат дневно (при пациент тежащ 65 кг) ще може да неутрализира киселината произведена от един кубичен милиметър тумор. Но дози над 30 грама дневно най-вероятно ще предизвикат сериозни здравни последици. Моля, не опитвайте това вкъщи!

Мит 6: Съществува чудотворно лекарство срещу рак…

От канабиса до съставките на кафето, интернет е препълнен с публикации и лични мнения за “естествено” и “чудотворно” лечение на рака. Такива необичайни твърдения се нуждаят от необичайни доказателства – видео материали в YouTube и публикации във Facebook не са научни доказателства и не могат да се сравняват с научните списания. В много случаи не става ясно дали пациентът е бил “излекуван” с конкретния вид лечение или не. Не знаем нищо за тяхната диагноза, стадий на заболяването… Не става ясно какви други видове лечения са приложени. Обикновено чуваме само за “постиженията” – липсват данни за пациентите, които са пробвали съответното лечение и не са успяли. Липсва пълната картинка. Тези факти само подчертават важността да се публикува в научни списания, при които учени, които работят в същата сфера, валидират данните. Проведеното по правилата клинично проучване ни дава данни за ефективността и безопасността на даден вид лечение. Освен това, методиката на провеждане на клинично проучване цели да се избегне влиянието на изследователя и неговото лично мнение и пристрастия. Не на последно място, публикацията в научно списание ще даде възможност на всички лекари, по целия свят да преценят сами и да използват лечението в полза на своите пациенти. Този стандарт не важи само за лечението на онкологичните заболявания.Не искаме в никакъв случай да кажем, че заобикалящият ни свят не е източник на потенциални решения: от аспирина (върбова кора) до пеницилина (плесен). Например, един от медикаментите, които използваме ежедневно, е извлечен от кората и игличките на Тихоокеанския тис. Също не искаме да кажем, че ако дъвчите кората на Тихоокеансия тис, ще водите успешна борба с тумора. Това вещество е успешен медикамент, защото е пречистен и най-важното, изследван в клинично проучване. Така сме сигурни, че е ефективен и безопасен и знаем в каква доза да го предпишем. Разбираме стремежа на нашите пациенти да търсят начини да победят болестта с всички възможни средства и да търсят потенциални решения навсякъде. Нашият съвет е да сте по-внимателни и взискателни към всичко, което носи етикет “чудотворно”, особено когато някой се опитва да го продаде. В Wikipedia има чудесен списък на неефективни лечения, които носят този етикет (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ineffective_cancer_treatments#Ineffective_treatments).

Мит 7: … и фармацевтичните фирми крият чудотворното лекарство

Ръка за ръка с мит 6, че съществува чудотворно лекарство, върви идеята, че правителството и големите фармацетвични фирми са се разбрали помежду си да скрият чудния лек, защото правят колосални печалби от настоящите терапии. Независимо за какво лечение става въпрос, логиката е, че чудният лек е наличен, евтин и не може да бъде патентован и затова фармацевтичните фирми го подтискат, за да пълнат собствените си джобове. Както и друг път сме споменавали, няма никаква конспирация—понякога този вид лечения просто не работят. Вън от съмнение, фармацевтичната индустрия има доста проблеми с прозрачността си и в начина на провеждане на клинични проучвания. Но трябва съшо да признаем, че разработването на нова, успешна молекула е изключително труден, продължителен и скъп процес.Това, че конвенционалната медицина не предлага резултати, каквито ни се иска да има, не означава автоматично, че алтернативното лечение работи. Това, че понякога автомобилите катастрофират, не означава, че летящите килимчета са по-добрия начин за транспорт. Не виждаме никаква логика в твърдението, че фармацевтичните компании биха желали да задушат потенциално успешно лечение. Ако щете, наличие на ефективно лечение би довело до огромни продажби по целия свят. Аргументът, че “чудното” лечение не може да бъде патентовано, също не издържа. Фармацетвичните компании не се управляват от глупаци и обикновено бързо улавят вълната на обещаващите печалби от ефективни видове лечения. Винаги се намират начини да се патентоват молекули, така че това да позволи да се проведат клинични проучвания и фирмите да възвърнат инвестицията си. Ако лечението проработи, разбира се. Не на последно място, добре е да си припомним, че всички сме хора—дори политиците и големите шефове на фармацевтичните компании и ракът може да засегне всеки. Хората във фармацевтичните компании, правителства и всякакви хипотетични конспиративни организации също за засегнати от рака.

Мит 8: Лечението на рака повече уврежда отколкото лекува

Първо, нека сме наясно, че лечението на рака, независимо дали говорим за химиотерапия, хирургично лечение или лъчелечение не е нещо елементарно и лесно. Страничните ефекти могат да бъдат тежки. Лечение, чиято цел е да унищожи раковите клетки, неизбежно засяга и здрави клетки. За съжаление, понякога лечението не помага, просто не действа. Много добре знаем, че е изключително трудно да се лекува напреднал стадий на рак, който се е разпространил в тялото и докато терапията предоставя някакво облекчение и удължаване на живота, тя няма как да излекува много напреднали случаи на рак. Хирургията е доста ефективен метод на лечение, в случаите, в които ракът е открит рано. Лъчелечението е също съшествена част от терапевтичния план. Химиотерапията и другите видове медикаментозно лечение в някои случаи лекуват болестта, в други удължават живота на пациентите. Във все повече случаи медикаментозното лечение помага. Ето например, в днешни дни 96% от мъжете са излекувани от рак на тестисите, в сравнение с под 70% през 70-те години на миналия век. Това е благодарение на медикамента цисплатина, който беше разработен. В днешно време около 3/4 от децата с рак биват излекувани в сравнение с 1/4 през 60-те години на миналия век. Много добре осъзнаваме, че имаме още дълъг път да извървим, за да се открият нови, по-ефективни, по-щадящи молекули за лечение на тежките заболявания, наречени “рак”. Не случайно съвсем скоро можете да очаквате стартирането на нашия Институт за клинични проучвания, в който (надяваме се по-често) ще изпитваме точно такива молекули. Важно е да бъдем реалисти: пациенти, близките и ние, лекарите и да говорим открито за най-добрия начин на лечение за всички пациенти, особено за онези с напреднали форми на заболяването. Най-важното е да запазим баланса на количество и качество на живот, който винаги е бил най-големият проблем в лечението на рака и е нещо, което пациентите трябва да решават сами за себе си.

За жалост пътя по който трябва да стигнем и да вървим относно лекуването на тази коварна болест е толкова дълъг , тежък и жесток, че се страхувам когато се намери лек, че ще е дошла друга още по коварна болест от тази. С нашият начин на живот, все по застоял и по малко движещ се и с всичката тази пакетирана храна сами се погубваме. Надявам се да ни пишете още относно тази тема.Дали е мит или не не знам и не искам да знам, но е факт, че за сега това е лечението.Блога ви е много информативен.

Мит 9: Не сме постигнали никакъв прогрес в борбата с рака

Това просто не е истина. Благодарение на мащабната изследователска дейност, дългосрочната преживяемост от рак (над 10 години) се е удвоила във Великобритания за последните 40 години, а смъртността се е понижила с 10% само за последното десетилетие. В България преживяемостта също е повишена. По подразбиране, тази статистика засяга пациентите, които са лекувани преди 10 години. Твърде вероятно е пациентите, които лекуваме днес, да имат значително по-добри шансове. От ранните дни на химиотерапията през 50-те и 60-те години на миналия век, до днешните прицелни терапии и модерно лъчелечение, все пак не сме изминали малък път и постиженията не бива да бъдат подценявани. Имаме обаче още много път да извървим. Има някои видове рак, при които нашият прогрес е много по-бавен—белодробен, мозъчен, панкреас и на хранопровода. Напълно осъзнаваме, че когато загубиш близък човек боледувал от рак, чувството за прогрес в борбата срещу рака въобще не е на дневен ред… Това е причината да работим усърдно, както в клиниките, така и в нашия изследователски център, за да може да изгубваме колкото може по-малко хора в битката с рака.

Мит 10: Акулите не боледуват от рак

Напротив, боледуват!