Речник на най-често използваните термини

В отговор на много писма от наши пациенти и техните близки, тук публикуваме обясненията на най-често използваните термини, за които сте ни питали. Ако сме пропуснали нещо, пишете ни, ще го включим.

Генна експресия – процесът, при който унаследяема информация от един ген, като например ДНК секвенция (последователност), се трансформира във функционален генетичен продукт, като протеин или РНК.

Дифузен – разпространен, разпръснат, разсеян.

Ензим – ензимите са молекули които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция – т.нар. рибозими.

Интермедиерен – междинен, среден, намиращ се по средата.

in situ хибридизация – вид хибридизация, която използва етикетирани допълващи се ДНК или РНК вериги, за да се локализира специфична ДНК или РНК последователност в част или секция на тъкан (in situ – означава „на място, в първоначалното си местоположение“).

Инфилтрация – проникване на субстанции чрез дифузия или натрупване в тъкан или в клетки, което не е нормално, или е с размери, много по-големи от нормалното.

Инхибитор – вещество, което спира или потиска процес или функция

Карцином – злокачествен тумор, произхождащ от епителната тъкан, който при нарастването си може да навлиза в околните тъкани и да се разпространява и в далечни тъкани и органи на тялото

Лобул – делче, малък лоб

Локален рецидив – нова поява на туморни клетки на същото място след проведено лечение

Лъчетерапия (радиотерапия) – лечение с йонизиращи лъчи. Бива дълбока рентгенова терапия, телегаматерапия, перкутанно лъчелечение и др. Лечебните лъчи проникват в тъканите и при всеки сеанс ликвидират част от заболелите клетки.

Метастаза – разпространяване на туморни клетки по кръвен или лимфен път в отдалечени от първичния тумор тъкани и органи.

Неблагоприятно събитие – поява на локален рецидив, далечна метастаза, втори тумор или смърт, по причина на злокачественото заболяване

Онкоген – ген, който е способен при определени условия да предизвика превръщане на нормални клетки в туморни.

Прицелна (таргетна) терапия – нов вид лекарствено лечение на злокачествените заболявания, при което се атакуват директно само определени структури в туморната клетка („мишени”). Пролиферация – идва от лат. proliferatio, увеличаване на броя клетки в дадена тъкан чрез тяхното разрастване и размножаване. Може да бъде нормална, физиологична пролиферация или патологична.

Рецептор – структура на клетъчната мембрана, която посредничи при взаимодействието на хормони, антигени, медикаменти и други частици с клетката.

Рецептор на епидермалния растежен фактор (РЕРФ) – Белтък на повърхността на туморните клетки, който е отговорен за деленето на клетките.

Сарком – злокачествен тумор, произхождащ от тъкани с мезенхимен произход – хрущяли, кости, мускули, съдове и др. Различават се: хондросарком, остеосарком, лейомиосарком, рабдомиосарком, фибросарком, миксосарком, ангиосарком и др. Може по кръвен път да се разпространява и в далечни тъкани и органи на тялото

Тумор – буквално значение бучка, оток. Туморите биват злокачествени и доброкачествени. Злокачествените тумори от епителен произход се наричат карциноми, а от мезенхимен произход – саркоми.

Химиотерапия – лечение на злокачествените тумори с лекарства, които се наричат цитостатици. Тези лекарства спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки. Тъй като химиотерапевтичните лекарства са неспособни да разграничат раковите клетки от бързо растящи нормални, здрави клетки, като тези на косата и ноктите, те също могат да бъдат засегнати. При някои хора това води до проява на нежелани ефекти по време на лечението. Неоадювантна терапия – преди операция, адювантна терапия – след операцията.

Хистология – наука, която изучава биологичните системи на ниво тъкан. За целта тъканите се режат на тънки срези посредством микротом и се изследват с помощта на микроскоп. Може да бъде определена като микроскопична анатомия.

Цитология – клетъчната биология (от гръцки цитос – клетка) е под дял на биологията, занимаващ се с изучаването на клетките като цяло. Клетъчната биология разглежда състава на клетката, функционирането и, както и взаимодействието между клетките и между клетките и околната среда.