Честит празник!

Честит празник, скъпи пациенти и приятели!
Днес празнуваме един от най-хубавите български празници – Вяра, Надежда, Любов и майка им София. На всички (и на себе си) пожелавам да стигнете до мъдростта вярата, надеждата и любовта да бъдат вашия път в Живота и вашите вечни спътници!
Освен, че толкова много прекрасни носителки на тези имена празнуват имените си дни, мисля, че трябва официално да обявим този ден за НАШ празник! Нали? Защото без вярата, надеждата, любовта и мъдростта на никой жив и смъртен по Земята не му е добре, а да не говорим за нас! Защото, ако те са в нас, ние сме по-силни от всичко!
От опит знам, обаче колко е трудно за пациента да съхрани вярата, да не спира да се надява, да не спира да обича и да позволява да бъде обичан и най-вече – да достигне до мъдростта за всичко това. Отнема много ресурси, необходима ни е всякаква помощ, трудно се лъже мозъка… но, поне при мен, като че ли най-важното след изключителните психолози беше това физически да се чувствам и изглеждам добре, което за мозъка явно означава Здраве! Самият ти се чувстваш много по-здрав, но и хората, които те виждат в добра форма реагират по същия начин. И точно в този ден, решихме да започнем кратка поредица от публикации, които да ви помогнат в това да „излъжете“ мозъка. А веднъж излъгали го, тръгвате с твърди крачки по пътя на оздравяването!
Доста от пациентките ни вече използваха или използват в момента системата за охлаждане на скалпа, за да запазят косата си при химиотерапия. И те са живото доказателство за тази игра на мозъка . Но…тази система не е единствения начин да постигнем добра форма – важно е да съхраним женската си суета или пък да я опитаме за първи път, защо не? В крайна сметка, след такава диагноза трябва да променим живота си радикално, в някои случаи – да го обърнем наопаки! И ако не сме били достатъчно суетни, сега е моментът! Моментът за грим, тоалет, мечтана чанта или бижу.
„Движението е живот!“ Чували сте тази максима многократно, виждали сте я написана, но осъзнавате ли я? Движите ли се достатъчно и правилно? Във форма ли сте?
„Храната е лекарство!“ Аз добавям „или отрова“. Всички трябва да се пазим и внимаваме какво слагаме в храма на душата си – нашето тяло. Всички трябва да „сипваме правилното гориво“ в резервоара си, нали не сипваме на дизеловия си автомобил бензин?! Но когато променяме живота си коренно, трябва да започнем с храната! За да сме във форма! Да сме здрави!
И тук ви чувам да казвате скептично: „Мдаааа, звучи чудесно! Колко е трудно, обаче да станеш от леглото на четвъртия ден след химиотерапията, какви гримове, какви тоалети, пък движение, пък специални храни – аз не мога и вода да пийна, без тя да избяга обратно!“ И сте прави! Всичко, което казвате или мислите е вярно, просто е недовършено. Не довършвате изречението, мисълта си! Какво е след това? Има начини да подтиснете симптомите след терапията, да се преборите със страничните ефекти и начините са много и различни, включително храненето. За всичко това ние можем да ви бъдем полезни с консултации, с материали и с опита си. Важното е да завършите изречението! И след това… да започнете да изграждата разпиления си живот отново, тухличка по тухличка!
Ще ви споделя накратко моят „процес“ . Аз имах примера на моя съученичка и приятелка, преминала през всичко 13 години преди мен. Тя е една от най-енергичните жени, които познавам. Тя управляваше бизнес за чуждестранни и наши фирми, тя може да „продаде хладилник с фризер на ескимос!“ Та тя казваше „Аз приключих с рака!“ Повтаряйки си това и дори не мислейки за него, тя постига съвършеното здраве, нови и нови успехи, безкрайна жизненост, изключителен външен вид. Тръгвайки по този път, аз тотално отказах „лошото“ говорене и енергия – новините по всички медии, тъжните филми, книги и събития. Както е модно да се казва – отказах и продължавам да отказвам, според силите си, всичко токсично! Четях много, но само книги от типа „Под небето на Тоскана“, „ Парижкият апартамент“ и пр. Гледах и само такива филми и комедии. Обръщах внимание само на нещата, които ме караха да се чувствам добре. Движението винаги е било сериозна част от живота ми – още в самото начало на 80-те започнах да се занимавам с модерен балет, после с аеробика, карате, водна аеробика, йога. Затова беше много важно да се върна към движението в съответствие със състоянието ми. Йогата ми помогна за това. Успях да върна подвижността на ръката си за месец, но защото и не спирах да правя упражненията, които рехабилитаторите ми бяха казали още на следващия ден след операцията. И досега, 2 години по-късно, понякога ги правя, след като съм натоварила с нещо ръката малко повече от допустимото  И логично, стигаме до храненето. Аз се хранех от години много „внимателно“ – с млечните не се разбираме от много време и ги избягвах, месо не ядях по време на пости, а с времето и след това, така че просто трябваше да огранича захарта, по възможност до 0! А суетата…. е, аз съм „кипра“ от бебе. И до сега майка ми разказва, как съм „нареждала с тази рокличка са тези чорапки!“ Та трудното при мен беше да се съобразя с липсваща гърда, да намеря начин да си нося деколтираните рокли, въпреки това! Да комбинирам по нов начин тоалети и аксесоари. Да „преработя“ подходящо бельо, дрехи, аксесоари.
Всичко това се случи някак като „от само себе си“, леко и неусетно. Защото… Защото си казах, почти като приятелката ми: „Махам гърдата и приключвам! Край!“. Това беше като заклинание – всичко започна да се подобрява и то бързо! Всички ние, обаче сме различни хора, темпераменти, организми, душевност, физика. Затова ще започнем да ви „побутваме“ лекичко, стъпка по стъпка, с неангажиращи и невремеемки дейности! От вас се иска само да започнете да довършвате изречението. Да опитвате, преди да кажете „това не е за мен“ или „не става“. И дори да опитвате да опитвате! Да си позволите да опитвате! Да си позволите да се обичате! И да ни позволите да ви обичаме и обгрижваме!
Още веднъж – Честит празник на благодетелите, които ни правят Човеци!
До скоро!
Автор: Камелия Дикова