Хирургични интервенции за диагностициране и стадиране на рака

Биопсията е процедура, с която се взема тъкан (проба) от област, в която се предполага, че може да има рак. Лекар изследва пробата под микроскоп, за да види дали в нея има ракови клетки. Някои биопсии се извършват по време на операция. При много видове биопсии парченца от тумора се изваждат чрез тънка игла или чрез огъваема тръбичка, наречена ендоскоп. Биопсиите често се извършват от хирурзи, но могат да бъдат правени и от лекари с друга специалност.

Някои от най-често срещаните начини за правене на биопсия, са описани тук.

Тънкоиглена аспирационна биопсия

При тънкоиглената биопсия се използва спринцовка с много тънка игла, с помощта на която се изваждат парченца тъкан. Ако туморът не може да бъде напипан, иглата се въвежда в него с помощта на метод на образно изследване, като ултразвук или компютърна томография.

Основното предимство на този вид биопсия е, че не се налага да се реже кожата. Недостатъкът е, че в някои случаи иглата не може да вземе достатъчно количество тъкан за поставяне на точна диагноза. След това може да е необходима по-агресивен вид биопсия (такава, която използва по-големи игли или изисква разрязване на кожата).

Прободна биопсия

Този вид биопсия използва по-голяма игла, за да вземе парченце от тъканта. Иглата може да бъде насочвана с помощта на метод на образно изследване, като ултразвук или компютърна томография, ако туморът е разположен твърде дълбоко и не може да се напипа през кожата.

Предимството на тази биопсия е, че тя обикновено взема достатъчно количество тъкан, за да се разбере дали туморът е злокачествен.

Ексцизионна или инцизионна биопсия

При тези биопсии хирургът разрязва кожата, за да отстрани целия тумор (ексцизионна биопсия) или част от тумора (инцизионна биопсия). Тези процедури често се извършват с местна или регионална упойка. Това означава, че се използват лекарства, за да се обезчувстви само зоната, от която ще бъде взета биопсия. Ако туморът е вътре в гърдите или корема, може да се наложи да приемат лекарства, които ще ви потопят в дълбок сън и ще ви предпазят от болката. Този процес се нарича пълна упойка.

Ендоскопия

Ендоскопията е процедура, която използва дълга, тънка, огъваема тръбичка с малък обектив или видео камера в единия си край. Тя позволява на лекаря да види всякакви туморни образувания в дадена област и да вземе проби от тях. Ендоскопите могат да бъдат вкарани през естествените отвори на тялото, за да се разгледат проблемните области. Всяка от процедурите, посочени в таблицата, е ендоскопия, но, в зависимост от частта на тялото, която се изследва, процедурата има различно наименование.

Някои от предимствата на ендоскопията:

• Лекарят може да види тумора и да получи добра представа за това къде се намира той и какви са размерите му;
• Тъканната проба може да покаже дали туморът е злокачествен;
• Обикновено не е необходимо да се прави хирургичен разрез;
• Лекарства, които да ви поставят в състояние на дълбок сън (пълна упойка), може да не са необходими.

Преди някои видове ендоскопия се налага поставянето на местна упойка. Може да ви бъдат дадени и лекарства, които да ви отпуснат.

Ендоскопски ултразвук

Към някои ендоскопи може да бъдат прикрепени ултразвукови устройства. Това позволява на лекарите да разгледат хранопровода, трахеята и бронхите, или части на дебелото черво с помощта на на звукови вълни. Близките лимфни възли и други органи също могат да бъдат прегледани. Използвайки  ултразвуковите снимки като ориентир, лекарят може да вкара игла през ендоскопа и да вземе проба от тъкани, които не изглеждат нормално.

Лапароскопия, торакоскопия или медиастиноскопия

Лапароскопията прилича много на ендоскопия, но при нея се прави малък разрез в кожата на корема. Тънка тръбичка, наречена лапароскоп, се вкарва в този разрез, за да потърси зони, за които се предполага, че могат да бъдат поразени от рак. Ако такива бъдат открити, с помощта на игла, която се вкарва в лапароскопа, от тях се взема проба. При лапароскопия най-често се използва пълна упойка (дават ви се лекарства, които да ви приспят, докато се извършва операцията).

Когато тази процедура се прави, за да се разгледа гръдната област, изследването се нарича  торакоскопия или медиастиноскопия. И при тези процедури се използва пълна упойка. Уредът се вкарва в тялото през малък разрез в непосредствена близост до гръдната кост или между ребрата.

Оперативно отваряне на коремната или гръдната кухина (лапаротомия или торакотомия)

Когато неинвазивните процедури не дават достатъчно информация за проблемната зона в коремната област, се прави лапаротомия, при която хирургът прави разрез, обикновено от долната част на гръдната кост до долната част на корема. Тогава разположението и големината на тумора и околните тъкани се виждат ясно и може да бъдат взети тъкани за изследване. Това е голяма хирургична операция и пациентът се поставя под пълна упойка, за да заспи и да не усеща болка. Операция от този тип може да се направи и на гръдната кухина. Тогава тя  се нарича торакотомия. Можете да прочетете повече за тези процедури в следващия раздел.

Специални хирургични техники за лекуване на рак

Представата на повечето хора за операция е лекар, който с помощта на скалпел и други хирургически инструменти реже, отстранява или подменя части от тялото, засегнати от болестта. Новите техники, които използват различни видове инструменти, променят много представата ни за хирургичната операция. Някои от тези техники са описани тук.

Лазерна хирургия

Лазерът е много мощен и концентриран лъч светлинна енергия, която може да се използва за много прецизна хирургична работа. Лазерът може да замени скалпела при правенето на разрези. Той може да се използва за изгаряне и унищожаване (вапоризиране) на някои видове рак на шийката на матката, на белите дробове, кожата, или други органи.

Някои лазерни операции изискват по-малко рязане и увреждане (те са по-малко агресивни) в сравнение със стандартната операция. Така например, с помощта на оптични влакна и специални скопи, лазерът може да бъде вкаран през естествените отвори на тялото, без да се налага да се прави голям разрез. След това, лазерът се настройва за унищожаване на тумора. Вижте „Ендоскопия“ в раздела „Хирургични интервенции за диагностициране и стадиране на рака“

Лазер се използва и в операциите, наречени фотоаблация или фотокоагулация за унищожаване на тъкани или за затваряне на тъкани или кръвоносни съдове. Този тип операция се използва често за облекчаване на симптоми, като големи тумори, блокиращи трахеята или хранопровода, което води до проблеми с дишането или храненето.

Криохирургия

Тя използва течен азотен спрей или много студена сонда за замразяване и унищожаване на аномални клетки. Тази техника понякога се използва за лечение на предракови състояния на кожата, шийката на матката и пениса, както и за лечение на някои видове рак на черния дроб и простатата. Сондата се насочва с помощта на ултразвук или компютърна томография. Това ограничава увреждането на съседната здрава тъкан.

Електрохирургия

Високочестотен ток може да се използва за унищожаването на клетки. Този вид интервенция се използва при някои видове рак на кожата и устата.

Радиочестотна аблация

При радиочестотната аблация високоенергийни радиовълни се изпращат през игла, за да затоплят и унищожат раковите клетки. Радиочестотната аблация може да се използва за лечение на тумори в черния дроб, белите дробове, бъбреците и други органи.

Mohs хирургия

Mohs хирургията се нарича също така микроскопски контролирана хирургия. Тя се използва за лечението на някои ракови заболявания на кожата чрез постепенно послойно отстраняване на засегнатата тъкан. След отстраняването на всеки слой, лекарят преглежда тъканта под  микроскоп, за да провери за наличието на ракови клетки. Процедурата се повтаря, докато всички клетки във всеки отстранен слой изглеждат нормални.

Този вид операция се използва, когато степента на разпространение на рака не е известна или когато трябва да се спаси възможно най-много здрава тъкан, като например при рак на кожата около очите. Интервенцията се извършва от специално обучен хирург, след като кожата е обезчувствена.

Химиохирургията е по-старото име за подобен вид хирургична интервенция. При нея, преди отстраняването на тъканта, в засегнатата зона се вкарват определени лекарства. Mohs хирургията не използва лекарства за химиотерапия.

Лапароскопска хирургия

Лапароскопът е дълга, тънка, огъваема тръбичка, която се вкарва през малък разрез в тялото. С негова помощ могат да се извадят парченца тъкан, които да се изследват за ракови образувания (Виж „Хирургични интервенции за диагностициране и стадиране на рака“). Тази процедура може да помогне за намаляване на загубата на кръв по време на операция и болката след това. Лапароскопията може да съкрати и продължителността на болничния престой и да помогне за бързото възстановяване след операция. Лапароскопската хирургия се използва често за отстраняването на жлъчни мехури, за лекуването на хернии и за много други операции. Тя може да се използва при лечение на рак, но не за всички видове рак. Лекарите могат безопасно и ефективно да използват лапароскопски операции при някои видове рак на дебелото черво, ректума, черния дроб, простатата, матката, бъбреците, и др. Използването ѝ върху други видове рак има нужда от още проучване.

Торакоскопска хирургия

Торакоскопът е тънка тръбичка с видео камера в единия край, която може да бъде вкарана в гръдната кухина през малък разрез при колабирал бял дроб. Това позволява на лекаря да види състоянието на гръдната кухина, да вземе тъканни проби от проблемните зони, да източи течност, да отстрани малки туморни образувания от повърхността на белия дроб. Този вид операция се прави с много малък разрез и дори се използва за отстраняване на части от белия дроб, които имат рак. Проучванията показват, че този вид операция дава същите резултати при ранен стадий на рак, като при оперативно премахване на част от белия дроб чрез страничен разрез на гръдния кош.

Роботизирана хирургия

Роботизираната хирургия е вид лапароскопска (или торакоскопска) хирургична интервенция, по време на която лекарят седи пред контролното табло и използва прецизни роботизирани ръце, за да борави с инструментите, с които се извършва операцията. Предимствата на този вид хирургична процедура са същите, като предимствата на лапароскопската (торакоскопската) хирургия: тя може да помогне за намаляване на загубата на кръв по време на операция и на болката след това. Тя може да съкрати продължителността на болничния престой и позволява на пациентите да се възстановят по-бързо. Роботизираната хирургия понякога се използва за лечение на рак на дебелото черво, на простатата, на матката; използването ѝ върху други органи се проучва. Все още не е ясно дали роботизираната хирургия води до по-добри дългосрочни резултати в сравнение с операциите, при които хирургът държи инструментите със своите собствени ръце.

Други видове хирургия

Лекарите непрекъснато търсят нови начини за премахване или унищожаване на раковите клетки. Някои от тези начини размиват границата между разбирането ни за операция и други форми на лечение.

Изследователите в областта на медицината проучват много нови техники, като високоинтензивен фокусиран ултразвук, микровълни и дори мощни магнити, за да се опитат да премахнат нежеланата тъкан. Тези техники са обещаващи, но все още до голяма степен са експериментални.

Тъй като лекарите са се научили как да контролират енергийните вълни в лъчетерапията, се откриват нови техники на облъчване, които почти имат ефекта на хирургична интервенция. Чрез използване на радиационни източници от различни ъгли, стереотактичната лъчетерапия доставя голяма и точна  доза облъчване в зоната на тумора.

Процесът е толкова прецизен, че понякога се нарича стереотактична операция, въпреки че разрез в действителност липсва. Уредите, използвани при тези операции, носят имена като гама нож и кибер нож, но всъщност и нож няма. Най-често с помощта на този метод се третира мозъкът, но той се използва и за лечение на тумори на главата, врата, белия дроб, гръбначния стълб и други места.