Психологични проблеми

Тревожност

Тревожността е чувство на опасение, страх и нервност.

Причини

Много фактори могат да увеличат тревожността, като:

• Ракова диагноза;
• Напредване на рака;
• Страх от бъдещето, разговори със семейството ви за заболяването;
• Болка и проблемен сън, особено, когато не са контролирани;
• Промяна в психическото състояние (мисловните процеси);
• Реакции към лекарства (или странични ефекти);
• Затруднено дишане или задух.

Признаци

Възможно е да усетите следното, ако изпитвате тревожност:

• Напрегнатост и притеснение;
• Безпокойство;
• Сърцебиене;
• Болки в гърдите;
• Потене;
• Трудност при концентриране;
• Усещане за задушаване;
• Бързо, затруднено дишане.

Контролиране

Първата стъпка при контролиране на тревожността е да се определи нейната причина. Тя често може да се лекува без лекарства.

Медицинският екип и семейството ви могат да:

• осигурят сигурна и спокойна обстановка;
• да ви запознаят с болестта и нейното лечение;
• да ви кажат за предстоящите изследвания и процедури;
• да отговорят на въпросите ви и да ви дадат време да осмислите информацията;
• да ви насърчат да споделяте вашите притеснения и страхове.

Медицинският екип ще:

• ви помогне да разберете кое провокира тревожността ви;
• ви помогне да откриете позитивни и негативни начини за справяне с тревожността;
• разгледа с вас начините, по които се справяте с тревожността сега и в миналото;
• ви насърчи да споделяте вашите притеснения и страхове;
• ви научи на техники за справяне с тревожността, като упражнения за релаксиране;
• информира вас и вашето семейство за целта и ефекта на предписаните лекарства.

Съвети за контролиране

Понякога, пациентите, болни от рак, са неспокойти поради скрити проблеми, включващи:

• Болка;
• Гадене;
• Задух.

Внимателната преценка на медицинския екип ще гарантира предписването на правилно лекарство за съответния симптом.

Делириум

Делириумът е проблем на мисловната дейност, свързан с усложнения на рака и неговото лечение. Може трудно да се концентрирате, да забравяте, да сте объркани. Целта е да се лекува скритата причина за делириума.

Делириумът по-често се среща при пациенти, които:

• са в напреднал стадий на рак или друг вид тежко заболяване освен рака;
• са възрастни;
• имат предишно психическо заболяване;
• имат ниски нива на албумин (протеин) в кръвта;
• имат инфекция;
• взимат лекарства, които влияят на съзнанието или поведението;
• приемат големи количества болкоуспокояващи или други лекарства, които се намесват в мисловните процеси, като успокоителни, лекарства против тревожност, антихистамини и сънотворни.

Признаци и симптоми

Пациентите в делириум могат периодично да изпадат в безсъзнание. Може да имат проблеми с паметта. Може да чувстват сънливост през деня и безпокойство или тревожност през нощта. В някои тежки случаи пациентите могат да свалят дрехите, катетрите или системите си. Съществува риск да наранят себе си, техен близък или медицинско лице. В някои случаи пациентът може да вижда несъществуващи неща, може мускулите му безпричинно да се съкращават, може да прави безцелни движения. Тази ситуация може периодично да се променя и повечето пациенти ще редуват състояния на превъзбуда със състояния, в които са тихи и спокойни.

Причини

Много фактори могат да допринесат за развитието на делириум, включително:

• рак или неговото лечение;
• проблеми с вътрешните органи (например бъбречна или чернодробна недостатъчност);
• дехидратация;
• дисбаланс на важни минерали като сол, калий, калций и фосфор;
• инфекция;
• лекарства, включващи някои болкоуспокояващи, антидепресанти, антипсихотични, антихистаминни лекарства (тези странични ефекти обикновено изчезват след като лекарството бъде спряно);

Други проблеми

Пациенти с делириум е по-вероятно да:

• падат;
• да не могат да контролират отделителните си функции;
• са дехидратирани (да пият прекалено малко вода);
• не могат да общуват добре с близките си и с медицинския екип.

Контролиране

Делириумът затруднява правилната преценка на състоянието ви. Например, персоналът на лечебното заведение или близките ви могат да помислят, че свръхемоционалността ви се дължи на силна болка, когато всъщност вие сте в делириум.

Психичното ви състояние се преценява с кратък общ преглед. Периодично, медицинският екип ще повтаря този преглед, за да открие проблемите във възможно най-ранен стадий.

За лекуването ви, медицинският екип може да:

• спре или намали лекарства, които могат да доведат до делириум;
• влива течности интравенозно (във вената) или подкожно, за да ви хидратира;
• ви даде лекарства, които да коригират хиперкалциемията (високи стойности на калций в кръвта);
• ви предпише антибиотици против инфекция;
• ви предпише лекарства, които да ви успокоят;
• помоли член на семейството ви да е до вас през цялото време или през част от времето, в което сте в болницата;

Съвети, за хората, които се грижат за пациента:

• сложете часовник или календар на видно за пациента място;
• ако е възможно, добре е винаги при пациента да има член на семейството;
• настанете пациента в тиха, добре осветена стая, в която има познати за пациента предмети;
• ограничете броя на хората, които полагат грижи за пациента.

Въпреки че много пациенти с делириум могат да бъдат успешно лекувани, при някои от тях това състояние може да се задържи, дори след получаване на съответното лечение. Това може да означава, че пациентът е близо до смъртта. В този случай, целта е да се намали страданието на пациента, а не да се удължи животът му.

Депресия

Депресията е силно чувство на тъга и отчаяние за дълги периоди от време. Въпреки че пациентите с диагноза рак изпитват различни нива на стрес и емоционално изтощение, само 10% от тях страдат от клинична депресия. Много пациенти, които изпитват тъга или са разстроени, не страдат от истинска депресия. Повечето от тях имат проблем с приспособяването към своята диагноза и усложненията, които тя носи. В повечето случаи не е нужно да се използват лекарства за депресия.

Признаци и симптоми

Пациентите с депресия може:

• да изпитват силна тъга или да плачат често без причина;
• да се чувстват виновни, недостойни, безпомощни и да нямат самочувствие;
• да мислят, че животът няма смисъл или да имат негативно отношение към бъдещето;
• да загубят интерес към дейности, които са им доставяли удоволствие преди диагнозата;
• да нямат желание за общуване;
• да са раздразнителни и да имат ненужно остри реакции;
• да имат проблем със съня или да спят продължително;
• да са погълнати от мисли за смъртта;
• да мислят за самоубийство.

Контролиране

Въпреки че е възможно депресията да изчезне от само себе си, някои пациенти не могат да се справят с нея сами. Лечението на депресия обикновено включва психотерапия, лекарства или комбинация от двете.

Вашият лекар ще ви прегледа и ако ви постави диагноза депресия, ще прецени дали имате нужда от лекарства. В много случаи разговорите със специалист и подкрепата на близките ще ви помогнат да контролирате депресията. Още с първата терапевтична консултация, пациентите чувстват облекчение, защото някой ги разбира и им помага.

Повечето пациенти, които се лекуват от депресия, продължават всекидневния си живот без сериозни проблеми. Ако обаче вие или ваш любим човек мислите за самоубийство, незабавно се обърнете към лекар. Тези мисли винаги трябва да се приемат сериозно.