Отношенията с близките при диагноза „рак“

Отношенията с близките при диагноза „рак“: нашият психолог

Както всеки от нас знае, диагнозата РАК оказва влияние и върху членовете на семейството и приятелите на пациента. Те често са придружителите и утехата му по време на лечението и поради близостта с болния, на свой ред често са разстроени, разтревожени и уплашени за неясното бъдеще. Това би могло да се превърне в още един повод за тревога на самите пациенти. Тази ситуация може да бъде улеснена от неутрално лице – психолог, който да се намеси адекватно. Посредством индивидуалните консултации специалистът ще подпомогне предприемето на стъпки за установяване на по-спокоен семеен климат в критичния момент.

Съпрузи и партньори

Ракът има силен емоционален ефект върху отношенията в брака. След поставянето на диагнозата РАК и двамата партньори могат да изпитат тъга, тревожност, гняв или дори безнадеждност. Възможно е да настъпят промени в отношенията, в начина на живот и организация на домакинските задължения, грижите за децата и другите семейни дейности. При някои двойки, изправени пред предизвикателствата на рака, връзката укрепва. За други, особено тези, които са имали трудности в отношенията и преди, поставянето на диагнозата и стресът от заболяването може да създаде още повече проблеми.

Роли

По време на лечението партньорите могат да сменят ролите си. Понякога в загрижеността си и в усилията си да овладеят тежката ситуация някои партньори се превръщат в контролиращи. Тази тенденция може да засегне както живота у дома, така и отношенията с медицинския екип, който полага грижи за пациента. Някои експерти дори препоръчват, грижата за спазването и организирането на графика и комуникацията със специалистите да се извършва от партньора. Понякога, за да се запази душевния комфорт на болния, от неговия близък се изисква определена дискретност. Подобни ситуации биха могли да са свързани с различни трудности и проблеми. Партньорът може да се чувства дискомфортно от прекалената загриженост на човека до него или другата крайност – да се чуства изолиран при вземането на решенията, свързани с ежедневните дейноси и проблеми. Олесняващо средство би била щадящата комуникация между съпрузите, която би могла да ги превърне в екип, който заедно да премине през тежкия етап.

Отговорности

В повечето двойки всеки партньор е отговорен за специфични задължения. Онкологичното заболяване понякога е причина, която затруднява човек да изпълнява своите обичайни задачи. Тогава те могат да паднат върху плещите на съпруг или роднина. Тези допълнителни отговорности може да са тежки за пратньора и да доведат до чувство на безсилие и негодувание. В същото време, болният може да се чувства виновен, че обременява другия, да е тъжен и разочарован от ситуацията. Често подобни трудности налагат решение, което би могло да облекчи ситуацията на семейстовото – приемането на външна помощ от приятели, роднини или професионални болногледачи.

Нужди

Физическите и емоционални нужди на двойката, изправена пред пред проблема РАК, могат да бъдат както нещо устойчиво, така и нещо динамично, което да се променя във времето. Споделянето на собствените нужди на другия е улесняващо средство в обичайни ситуации, както и в такива, в които партньора поради някакви причини се чувства затруднен да разбира нуждите на другия. Болният може да има нужда от помощ за основните дейности в ежедневието си – при обличане, миене на косата, хранене, за които партньорът да не предполага. Откритото споделяне подпомага справянето с чувството на безсилие и гняв, които биха могли да са резултат от погрешно тълкуване на поведението на другия.

Бъдещите планове

Ракът често променя плановете, надеждите и мечтите не само на болния, но и на неговите близки. Плановете за пенсиониране, пътуване, или за дете. Това води до чувство на тъга, безсилие, гняв. За някои хора преразглеждането на приоритетите може да доведе до по-добър поглед върху живота. Нещата, които са били важни преди поставената диагноза, могат да дадат път на нови приоритети.
Приятели и членове на семейството при диагноза „рак“: нашият психолог

Онкологичното заболяване повлиява взаимоотношенита на болния с приятели и близки. Как ще се променят тези отношения зависи до голяма степен от близостта и спецификата на всяка връзка. Ние всички знаем, че различните семейства имат различен начин на конуникация и собствен стил на поведение в различни ситуации. Полезно е да помислите как вашето семейство реагира в условията на криза, как се съобщава лоша новина и бихте ли помолили за подкрепа. Очаквайте част от отношенията ви да се променят. Малко хора имат опит с животозастрашаващи заболявания и в повечето случаи те не знаят какво да кажат или как да действат, когато някой техен близък има рак. Затова е добре да разговаряте за проблемите, които имате.

Практичен съвет

Добре е един човек да отговаря за споделянето на последните новини околко състоянието на пациента и неговото лечение. Изтощително е болният да се обажда на всеки член на семейството след всеки тест, резултат или консултация с лекар.

Когато детето ни е болно…: нашият психолог
Децата и юношите често реагират на новината за тежката си диагноза с широка гама от емоции. Те варират в зависимост от различни фактори, напр. – как протича самото заболяване, как родителите реагират на случващото се, доколко достъпно е лечението, което се предлага и т.н. Страхът и тревожността са присъщи в тази ситуация на много от тях. Объркването и неразбирането също са естествени прояви, тъй като в някои случаи самата възраст на детето не позволява разбиране на сложни явления, свързани с концептите за време. Понякога се налагат пътувания далеч от дома за по-добро лечение, отсъствия от училище, спортни или други любими занимания. Нормалният живот на семейството се променя. Способността на децата в училищна възраст да разбират в по-голяма степен това, което се случва, не им спестява болката и страданието. Заболяването може да засягне идентичността и възприятието за себе си във възарст, в която е особено важно това кой си и какъв искаш да бъдеш. Ето защо агресивните прояви и бунтът са техните ествествени защитни реакции. Братя и сестри на деца с рак също преживяват тежко този критичен за семейството етап. Тъгата, страхът и объркването от това, което се очаква от тях, са незменните им спътници. Възможно е наред с тези емоции да е налице и чувство за вина, че по някакъв начин са отговорни за състоянието на болния. Често срещани са и прояви, свързани с чувства на самота, незначителност и ревност за вниманието на възрастните, които са ангажирани с болното дете. Или пък напротив – да направят избора да не споделят собствени проблеми, за да не тревожат родителите допълнително. Възможно е да се появят проблеми с паметта и концентрацията, които да причинят затруднения в училище. За да се справят с тази тежка ситуция е добре родителите да потърсят съдействие от психолог или терапевт, който има опит в работата си с онкоболни пацинети и техните семейства.