През 2008 г. проследените случаи с карцином на гърда (КГ) в Европа (40 държави) са 88.4/100000, а смъртността е 24.3/100000. Отчетените случаи се увеличават в резултат на мамографски скрининг и застарявщо население; постменопаузната ендокринна терапия, западноевропейският хранителен режим, наднорменото тегло, консумацията на алкохол и цигари. Предвид развитието на онкологията и повишената честота на заболеваемост ежегодно се увеличава броят на пациенти, които са преживели и които се нуждаят от рехабилитация за постигане на състояние на здраве (според определението на Световната здравна организация, WHO) и добро качество на живот. Здраве (според WHO, 1978) се дефинира като състояние на комплексно физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг. Дефиницията за рехабилитация (WHO, 1978) е възвръщане към състояние на здраве; тя е медицинска, социална и психологическа.
Навременната и компетентна медицинска рехабилитация е предпоставка за правилно провеждане на по-нататъшно лечение, профилактира усложнанията и инвалидизацията на пациентите, подобрява качеството на живот. От 2003 г. насам усилията на специалистите, работещи в областта на рехабилитацията, са в посока комплексен подход, мултидисциплинарен екип, индивидуални програми за рехабилитация, без риск от метастатична болест и с цел преодоляване на медицинските и социалните аспекти на влошеното здраве на преживели пациенти, в търсене добро качество на живот.
След обзор на научни статии, базиращи се на доказателствена медицина с проведени рандомизирани проучвания и двойнослепи опити, както и клинично проследяване, се налага изводът, че медицинска рехабилитация е необходима на всеки етап от клиничното лечение на оперирани от КГ. Тя трябва да бъде безвредна, навременна, индивидуална, периодична, под контрол на мултидисциплинарен екип от медицински специалисти, с проследяване. Верифициране на резултатите трябва да се извършва с методи на класическото издследване и диагностика на промените в обема на движение на стави и гръбнак (ъгломертия), измерване на обиколки на крайници и мускулна сила (динамометрия, сантиметрия), както и мануално-мускулно тестване, с които работят специалистите по физикална медицина и рехабилитация. Тя се ръководи от няколко цели (общи и конкретни) според вид на лечение и период, изминал след опрерация. Общите цели на рехабилитация са: възвръщане състояние на здраве и психологическо равновесие, подпомагане на активно лечение (лъчелечение, химиотерапия), профилактика на негативни последици от хирургично, химио- и лъчелечение и усложненията от тях (контрактура на раменна става, болки в ръка, рамо и гръбнак, тензионно главоболие, лимфостаза, еризипел, анемия, пневмофиброза, кардиофиброза, хипертония, исхемична болест на сърцето, профилактика и лечение на ятрогенни състояния, болести и усложнения от тях (полиневропатия, остеопороза, диабет, затлъстяване, менопауза, депресия, стерилитет). Конкретните цели на рехабилитацията се определят за всеки пациент според наслагване на придружаващи болести, съществуващи отпреди и взаимодействащи в посока нарушение на равновесието в организма и влошено качество на живот и здраве. Инстументите и конкректните техники, които се използват при структуриране на рехабилитационни програми, са индивидуално преценени. Като задължителни процедури са активна и пасивна кинезитерапия, мобилизационни техники, постизометрична релаксация, стречинг на мускули и сухожилия, работа върху оперативен цикатрикс, дихателна гимнастика, тренировка на кардиоуреди в аеробен режим, климатолечение, плуване, спортове и развлекателни дейности, целящи рехабилитация на синдром ръка-рамо, възстановяване на финни движения в ръка и пръсти, подобряване на микроциркулацията в засегнат крайник след хихрургия на гърда и лимфна дисекция, както и показатели на сърдечносъдовата система (насищане с кислород, хемоглобин, артериално налягане и др.) Лимфодренажните техники се преценяват индивидуално, като биват задължителни – мануален лимфодрениращ масаж и компресивни превръзки и (след оценка от метастатичен риск или болести на сърдечносъдова система – артериална хипертония, ритъмни нарушения) апаратна пресотерапия или апаратен лимфодрениращ масаж. Физиотерапeвтични процедури (високочестотни полета, лазер, ниско- и средночестотни токове, парафин, сауна, джакузи, парна баня) с доказан канцерогенен ефект или вредности са забранени, както и процедури, увеличаващи рязко движението на телесни течности и кръвоток (нискочестотно импулсно магнитно поле, вибромасажи с масажори, колани, горещи вани, тангентор, джакузи, перлени вани, масажи с горещи продукти и обвивания с цел отслабване или антицелулитен ефект).
По същността си рехабилитационната програма трябва да обхваща медицински, социални и психологически аспекти на влошеното здраве. Информираността на пациентите е част от социалните аспекти на рехабилитацията. Личното участие на пациента като активна страна подпо- мага по-бързото възстановяване. Инвалидизацията и ятрогенните болести също са медицински и социален проблем. Конкретните медицински подходи за рехабилитация се определят от лекари, специалисти по физикална медицина и рехабилитация, под контрол и съдействие на специалисти онколози и хирурзи (за изключване на риск от метастатична болест) с изпълнителен рехабилитационен екип, включващ кинезитерапевти, ерготерапевти, рехабилитатори, психолози, социални работници, специалисти по арттерапия. Конкретните подходи за психологическа рехабилитация се определят от клиничните психолози, част от рехабилитационния екип.