Как се чувства пациентът с тежка диагноза?

Как се чувства пациентът с тежка диагноза?: нашият психолог

От този миг вече нищо не е същото Eдин от най-тежките моменти в живота на всеки пациент е, когато за първи път му е поставена диагнозата РАК. Когато човек чуе думата РАК, тя изиква в съзнанието му мисълта за неговата смърт. Светът се променя завинаги. Диагнозата не винаги е фатална! Затова приемането на реалността и борбеността са източника на сили, за да се тръгне по един нов път. Пътят на оздравяването. Макар да е дълъг и труден, той е възможен. Колебанията и притесенията, изправянето пред най-големите страхове и мисъл за смъртта са част от приемането и разбирането на новата ситуация. От изключителна важност е начинът, по който се поднася информацията за заболяването на пациента и неговото семейство. Неизвестността има способността да предизвиква панически страх. Ето защо болният трябва да разполага с колкото може повече подробности, да разбере какво е състоянието му, какво ще последва, какво лечение ще приложат лекарите, какви са прогнозите. Осмислянето на тази информация е още една стъпка към преодоляване на страховете.

Основни емоционални фази, през които преминава пациентът: нашият психолог

„Защо аз? Защо се случи точно на мен?“

Отричане

Първата реакция на повечето хора, научили, че страдат от онкологично заболяване, е шок! Това води до пълно отричане на новината – “Не, това не може да е истина”. Хората не вярват на поставената диагноза, някои от тях изискват нови изследвания и прегледи, консултират се с още лекари. Други пък говорят за диагнозата си без емоция, отчуждено, все е едно това не се отнася за тях. Има и хора, които изпадат във вцепенение. Често те се изолират от своите близки и свеждат до минимум социалните си контакти.

Безпомощност и гняв

Рано или късно човек обаче осъзнава, че е болен, вижда доказателствата за наличнието на заболяването. В този момент отричането отстъпва мястото на чувства като безпомощност, гняв, болка. Човекът може да се ядоса на лекарите и персонала на болницата, на своите близки, дори на Бог, който го е „наказал“ несправедливо. Болният може да изпита и завист към останалите, защото те не страдат, не изпитват болка, не умират, а се радват на живота си.

Договаряне

След като човек признае диагнозата и изрази силните си чувства, той започва да се пита: „Не мога ли да се споразумея със Съдбата или Бог? Ще оздравея ли, ако се държа по-добре?“. Наградата, която болният очаква да получи за поведението си, е свеото здраве. При тази фаза не е толкова важно какво точно обещава болният, но този процес показва едно ново ниво на разбиране за болестта и възможния край.

Депресия

Следващият етап, през който преминава пациентът, е този на депресията. Тя се проявява, когато човек загуби надежда, че вече нищо повече не може да бъде направено. Toй осъзнава, че не може да спре болестта. Пациентът започва да скърби за себе си, за загубите в живота си – работа, социалнен живот, физическа актвиност, хоби. Той скърби и за загубите, които предстоят – най-вече за семейството. Макар и всеки да прежиявява тъгата по различен начин, повечето хора плачат, стават мълчаливи и се изолират от външния свят.

Приемане

Последният етап е приемането на болестта и нейните евентуални последици. На този етап човек вече е подготвен да приеме загубата. Това не означава, че болният вече не страда и не е тъжен. Напротив, тъга има, но тя не пречи на другите дейности от ежедневието. С течение на времето тя отслабва, но никога не изчезва напълно. Пациентите в края на краищата престават да се борят и започват да очакват неизбежния край. Този етап отбелязва края на скръбта – те приемат ситуацията със спокойствие. През всички тези етапи единственото, което остава съхранено е НАДЕЖДАТА! Надежда за успеха на лечението. Надежда за откриването на ново лекарство. Надежда за прилагането на иновативна терапия. Надежда за изследователски успехи.