Как да се държат близките с онкоболен пациент

Един от най-често задаваните въпроси в кабинета е: как да се държат близките с онкоболен пациент. Разбира се, първото, което има значение е, кой е болният и какъв човек е. Подходът винаги е индивидуален. Но има и универсални препоръчителни неща. Ако става дума за зрял човек, винаги е добре да се говори истината. Истината освобождава, дава възможност на човека да прави сам избори. Истината, дори когато е неприятна, облекчава, защото най-енергоемкото нещо на този свят са лъжата и премълчаването. Много хора се чувстват в ситуацията, в която „в къщата на обесения не се говори за въже”. Разбира се, ако волята на самия болен е да не му се казва нищо, е добре околните да се съобразят с нея.

Понякога говоренето на истината включва говорене за смъртта. (Ако говорим за най-последните стадии на заболяването). Някои болни се измъчват, защото не могат да говорят за раздялата в страха си да не обременят роднините си, но ако имат мъдър човек до себе си, биха могли да говорят и за това, без да стигат до отчаяние. Такъв разговор, разбира се, винаги трябва да е подкрепено от стимулиране на вярата. За да бъде силна имунната система на болния, той не трябва да се обезверява. Затова обсъждането на положителни теми, всяка позитивна емоция му дават сили. Това означава, че самите близки трябва да запазят спокойствие и да се справят със собствената си тревожност или песимизъм.

Добре е близките да потърсят и повече знания – да научат повече за психогенните механизми на онкологичното заболяване, за автоагресивните импулси, които са в психичната почва на болестта. Да стимулират изразяването на емоциите у болния, за да вентилира напрежението и за да възстановят самоуважението и любовта му към себе си, изместени често от автоагресията и самосъжалението.

Хубаво е да докосват болния. Прегръдката е най-бързият антидепресант и успокоително. Да вдъхват сили и кураж. Да помагат на болния да търси смисъла на случващото се. Всяка болест преподава уроци и научаването им прави възможно подобрението на клиничната картина, дори оздравяването.

Облекчение и повече яснота дава и срещата с психотерапевт, особено когато роднините са объркани и не знаят кой е най-добрият подход в подобна ситуация. Така не само болният, но и самите близки могат да получат подкрепа, защото често на тях им е дори по-трудно, отколкото на самия болен.

Най-важното обече е да отдават любов!

Снимка: BSK