Как да кажем на детето, че родител е болен от рак

Децата имат право да знаят истини. Спомнете си като деца за колко неща сте имали интуитивно усещане, но родителите са се опитвали да го опровергаят. Това създава голямо недоверие, чувство за безсилие и напрежение у детето. Стопира истинската реакция, а това води до следващи проблеми. Невентилираната истинска емоция може да се превърне в друга реакция или симптом – безсъние, нервност… Изваждането на новината в думи позволява на енергията да служи за мобилизация и полагане на усиля, а не за потискане на първичния страх. Това важи и за възрастните.

Малчуганите усещат, много често знаят дори предварително и родителите се изненадват от реакцията им, показваща, че самите деца не са изненадани. Често дори децата имат повече ресурси да се справят от възрастните с тежките новини, ако са им поднесени адекватно, без излишен драматизъм. Добре е да са обградени от близки, които да успокояват и показват, че и хубавите мигове продължават в ежедневието, без обаче да спират емоционалната реакция – плач или временен гняв. След плача и гнева вниманието на детето е добре да се насочи и към нещо приятно и радващо, за да не му се създаде усещане за вечно следващо страдание. Самият живот се грижи мъдро за това да редува поводите за негативни и позитивни емоции. Важно е да ги забелязваме и насочваме вниманието към оптимистичното.

Истината се поднася с прости думи, съобразени с възрастта на детето. Ако е тийнейджър, разбира се, можем да казваме нещата директно – такива, каквито са. Ако детето е малко, можем да обясним, че мама или татко са болни, но се лекуват. (Ракът днес е по-скоро лечимо заболяване!). Новината се поднася спокойно и сериозно, но без фатализъм, който подклажда страха. Това кара детето да се чувства уважено и силно. „Щом ми казват като на голям човек, значи съм силен и мога да се справя” – разбира детето. Разбира се, не говорим за дете в бебешка възраст, когато не може да разбере новината. Но дори и тогава, то усеща енергията на родителите. Затова е важно самият родител как преживява заболяването – дали е отчаян или вярва в излекуването.

Не е добре да се казва на детето в първия момент след поставянето на диагнозата, защото тогава и самият възрастен е уплашен. При такава новина първата реакция на всички е страх и депресия, но след това идва мобилизацията и надеждата. Последните правят и лечението по-успешно.

Децата, които са изтгубили родител, без преди това да им е обяснено честно случващото се, се чувстват предадени, подценени, отнема им се основното човешко право да знаят истината и дори да бъдат подкрепа, както и да се простят с близкия, ако е прекалено късно. Тогава раздялата е много травматична и може да има и по-тежки последици за детето.
Човешките същества винаги имат ресурс да се справят и с най-тежкото събитие – билестта и смъртта, освен ако не решат сами да се предадат. Най-силното средство срещу отчаянието е подкрепата и близостта. Заедно винаги можем повече!

Мадлен Алгафари

Снимка: Фейсбук профил на автора