Д-р Кръстева – Може да живееш дълго и с рак на гърдата

Може да живееш дълго и с рак на гърдата

29.01.2015 | в.Стандарт Михаела БЛАГОЕВА 

По-пълничките, които обичат мазни храни, са по-застрашени.  „Трябва да се говори за рака изобщо, а не само за рака на гърдата, тъй като това заболяване е наистина социално значимо“, категорична е д-р Росица Кръстева, онколог в МБАЛ „Сердика“, София. Тя споделя, че като специалист с 20-годишна практика в онкологията вече е осъзнала, че победа над рака не означава да няма пациенти с тази диагноза, а хората с рак да живеят по-дълго и да умрат от нещо друго, а не от рак. Според д-р Кръстева, за да променим тревожната статистика за заболеваемостта и смъртността от рак на гърдата у нас, трябва да се фокусираме не върху цифрите, а върху това как да ги променим. Тук идва ролята на профилактиката, която е основна за всяко злокачествено заболяване.   Скринингът е второто нещо, което може да промени лошата статистика, но у нас няма скрининг за рак на гърдата, въпреки че така заболяването се улавя в много ранен стадий. „Почти всички европейски страни имат такъв скрининг, а в Гърция той се извършва с дигитална мамография и ранните случаи на рак на гърдата там са вмного по-висок процент , дава пример онкологът. А най-важното по думите й е, че в Гърция в повечето случаи цялата хирургична интервенция при рак на гърдата се свежда до отрязването на много малка част от гърдата, дори не и квадрант от нея.   Ранната диагностика е третото важно нещо в борбата с рака на гърдата. „У нас благодарение на множеството кампании успяваме да хванем по-рано това заболяване, факт е обаче, че българките ходят на профилактични прегледи и колегите гинеколози, изписващи хормонално-заместителни терапии на пациентките си, ги следят“, посочва д-р Кръстева. По думите й, за да се подобрят диагностиката и лечението на рака у нас, трябва да има много добра колаборация между отделните звена и специалисти. „Става въпрос за екип между специалиста, който първи диагностицира рака на гърдата – гинеколог, мамолог или хирург, и патоанатома, който дава информация за вида на рака, химиотерапевта, лъчетерапевта и рентгенолога, за да може пациентката да бъде правилно стадирана и да получи най-правилното лечение“, разяснява онкологът. Тя е категорична, че в повечето големи центрове и университетски болници у нас това се случва, но трябва да се възприеме и от по-малките.   Отношение към профилактиката на рака на гърдата имат рисковите фактори. Сред тях са репродуктивните – възрастта, на която жената е забременяла и родила, или дали е раждала изобщо. Хормоналнозаместителната терапия също повишава риска от рак на гърдата. Според д-р Кръстева храненето също е изключително важно, защото по-пълничките жени, които похапват по-мазни храни, са по-склонни да развият рак на гърдата. „Сред високо рисковите фактори са фамилната обремененост, генетичните мутации, както и някои доброкачествени заболявания на гърдата, които могат да се изродят в злокачествени“, посочва д-р Кръстева.   Най-високорисковият фактор обаче е предшестващ рак на гърдата. „Затова при някои случаи се препоръчва двустранна мастектомия, прави се и едномоментна реконструкция на гърдите вече и у нас“, обяснява онкологът. Според д-р Кръстева при лечението на рака на гърдата трябва да се прилага персонализиран подход. Преди случая с Анджелина Джоли никой не проумяваше какво представлява този подход. Тя каза защо си маха гърдите и яйчниците, какви са генетичните рискове и всички го разбраха. Персонализираният подход означава при конкретния пациент да се прогнозира какви са рисковете да развие или не рак, а ако вече го има – какви са рисковете от метастазиране. И какво може да се направи, първо, за да се предотврати появата на рак и второ, да го излекуваме“, обяснява онкологът. По думите й този подход води до по-добро, правилно и безопасно лечение и действително води до по-дълга преживяемост при хората с рак. Лечението на рака на гърдата се осъществява от мултидисциплинарен екип. „В него трябва да има хирург с опит при рак на гърдата. Важен е лъчетерапевтът, химиотерапевтът, но най-важен е патоанатомът – без него не можем да вземем адекватно решение за лечението на пациента“, посочва д-р Кръстева и добавя, че в България ракът на гърдата се лекува от гинеколози.   По думите й вече се говори са шест типа рак на гърдата – инвазивен дуктален карцином, инвазивен лобуларен карцином, медуларен карцином, муцинозен аденокарцином, тубуларен аденокарцином и болест на Paget. „Болестта на Paget е кожно заболяване. Обикновено под този рак на кожата има инвазивен карцином, но може болестта да засяга и само кожата“, разяснява онкологът. Рецептурният статус при рака на гърдата включва три неща – естроген (ER) и прогестерон рецепторите (PR) и HER 2 рецептора. „Когато ER и PR са положителни, прогнозата е много добра, но за жени над 50 г. При младите дами положителните ER и PR с негативен HER 2 означава най-лошата прогноза. HER 2 рецепторът е позитивен при 20 на сто от пациентите с рак на гърдата и винаги се свързва с лоша прогноза и лечение с херцептин“, разяснява онкологът. Стандартното лечение при рак на гърдата е хирургичното, но има и лекарствено – химиотерапия, таргетна и хормонотерапия. „За да знаем дали да приложим агресивен подход или можем да сме по-търпеливи, е важно да се определи рискът от поява на метастази при пациентите“, посочва д-р Кръстева.   Тези рискове са три категории. При тумор под 2 см рискът е нисък, до 5 см – среден и над 5 см – висок. Адювантната химиотерапия се прилага след оперативната намеса. „Тя е профилактична и цели да предотврати риска от метастазиране, като е доказано, че в до 68 на сто от случаите успява“, разяснява онкологът. Нео-адювантната терапия, която се прилага преди операция, е хормонална или химиотерапия. „От нея има огромен смисъл и в повечето случаи успява да запази органа на жената“, посочва д-р Кръстева. Тя посочва, че когато се провежда химиотерапия заради вече появили се метастази, тя е лечебна и цели да удължи живота на пациента. Според д-р Кръстева бъдещето при лечението на рака на гърдата е в комбинацията от таргетни терапии. „За да спрем рака или поне да го направим дълго хронично заболяване, трябва да лекуваме пациентите специфично – да знаем по кой път кой рецептор да блокираме и да спрем туморния растеж. Защото ако блокираме повече туморни рецептори, действително успяваме да удължим живота на пациентите“, посочва онкологът. По думите й на дамите над 35 г. без фамилна обремененост трябва да се прави ехография веднъж в годината, тъй като ракът на гърдата се вижда при ехографското изследване, а мамографията само потвърждава диагнозата. Жените над 45 г. обаче трябва да се подлагат на мамография, както и да посещават гинеколога си всяка година. При мъжете ракът на гърдата протича много по-злокачествено, отколкото при дамите и обикновено се хваща в по-късен стадий, тъй като според д-р Кръстева господата обръщат доста по-малко внимание на здравето си. „През 2014 г. лекувам шестима мъже с рак на гърдата, като в два от случаите заболяването е метастатично, но засега се повлияват добре от лечението“, споделя д-р Кръстева.  ***При мъжете заболяването се улавя в по-късна възраст. 3885 българки са се разболели от рак на гърдата, а 1284 са умрели от него през 2011 г. по данни на Националния онкологичен медицински център. До 2030 г. броят на хората с диагноза рак по света ще нарасне с 69% спрямо 2008 г., а смъртните случаи вследствие на заболяването ще се повишат със 73 на сто.