Да започнем от днес!

Как сте днес, приятели? Видяхте ли колко прекрасен беше изгревът? Луната, в последния си сърп преди да изчезне за няколко дни, закачена над порозовяващото на хоризонта небе като абажур на нощна лампа! И това ако не е магично начало на деня, здраве му кажи!

Та, като казах Здраве, да си дойдем на думата 🙂 Нали ви обещахме да ви побутваме лекичко? Ето, започва се 😉

В първата си публикация написах, че трябва да се погрижим за няколко неща за да сме здрави. Здравето, настроението и дълголетието ни зависят много от избора на храна, но и от много други неща и едно от тях е активният живот и движението сред природата. Една разходка сред зеленото на парка, а защо не – гората, може да направи чудеса за вас! Пълно е с изследвания и свидетелства, че оноко-пациенти, които в процеса на лечението си са се оттеглили от големия град в чистата и спокойна провинция или дори са сменили индустриализираната си държава с не особено развита такава, са се подобрили като „по чудо“! А чудесата се случват на тези, които разчитат на тях 🙂 И, всъщност, тук чудото си е напълно естествено – това е чудото на природата! Същата тази, която е дала живот на нас и на всичко около нас! Същата тази, която се самолекува и обновява непрекъснато! Същата тази, с която ние масово загубихме връзка, поради начина на живот, който пак ние сами избрахме! И сега съм сигурна, че започнахте с: „да, говори ми за преместване в провинцията, как да стане?“, „ооооо, че пък и държавата да сменим, тая нормална ли е?“, „абе стига с тая връзка с природата, аз със себе си нямам връзка в някои дни… толкова ми е трудно всяко най-малко действие“…… Ами… какво да ви кажа, прави сте! Но, никой не е обещавал да е лесно! Затова, ние от Дара Хелп ще ви помогнем, ще се опитаме да го направим малко по-лесно, като ви дадем някои подсказки как да го осъществите! С една-единствена уговорка – нищо, ама нищо, което ви касае, не може да стане реалност без собственото ви участие!

И така, хората в провинцията и особено тези в планината, са малко по-облекчени, те са там, наблизо, направо вътре в природата. А тези от големите градове? Ами, спомнете си, скъпи (съ)граждани, че имате паркове! Не познавам голям град без такива. А пък морските ни лидери, с техните Морски градини покрай брега са като балнео-санаториуми! Без нищо да ми има на здравето, разходките ми там винаги са били като еликсир за тялото и душата! Въздухът е лечебен! Така че – използвайте го! Ако пък не сте до морето, набележете си любим парк! Къде разхождахте децата като малки? Това място е пълно с цялата ви любов и позитивна енергия, така че дори и само с това е лечебно! А пък за софиянци направо не искам да говоря! До нас, буквално в задния ни двор е Витоша! Имаме всякакъв транспорт до там, от всички краища на града. Направо ще ви предложа маршрут – взимате автобус 63 и слизате на Дендрариума. Взели сте си нещо за подхапване и водичка. В Денрариума има пейки, маси, но най-вече има страхотна пътека с най-разнообразни растения, описани включително и с брайлов шрифт. Разходката и запознаването с тях носи много умиротворение на мозъка, този вездесъщ Контрольор и Терорист! Зеленото успокоява и него, и душата, наситения с кислород въздух е лечебен… Уверавам ви, опитайте и ще се убедите как малко по малко ще отшумавят дискомфортите и страничните ефекти от терапията! Ходете! Ходете в Морската, в местния парк или пък в Националния такъв! Дишайте! Дишайте дълбоко, коремно, изпълвайте корема с въздух, след това гърдите и гърлото и чак тогава бавно издишайте. И пак, и пак – това успокоява. А концентрацията в дъха, във вдишването и издишването помага да „спрете“ мислите си 😉 Препоръчвам разходките и дишането на тези, които са в началото или все още на химиотерапия, все още са „пресни“ пациенти, онези, които са все още разклатени, нестабилни, всеки дискомфорт в тялото, който преди това дори не биха забелязали, сега ги изкарва от равновесие и нямат никакво желание дори да станат от леглото! Хванете се за косата, изправете се и отивайте на разходка! Между другото, предлагам ви наистина да направите така – това си е техника за „вдигане“, споделям от много тежък личен опит, че работи! Сутрин, или когато сте „долу“, ставате от леглото, като се „теглите“ символично за косата! Също като барон Мюнхаузен! Повярвайте, при някой ще проработи веднага! При други, най-скептичните – след малко време! Но, моля ви – опитайте и опитвайте!

Разходките могат да се съчетават с йога, особено няколко месеца след операция – 3-6 са достатъчни. За най-смелите препоръчвам да започнат с рехабилитационните упражнения веднага след операцията, а с терапевтична йога – на 2рия – 3тия месец след това. Така успях да върна пълния диапазон на движение на ръката си само за месец. Но важното е да правите всичко до вашата собствена граница! Йогата и медитацията са могъщи техники, стига да се правят ненасилствено за собствената ви душа и тяло. И, ако движението е по-лесно да бъде контролирано, медитацията е малко по-сложна техника, особено ако нямате правилния учител или сте тежък скептик 🙂 Но за това ще пиша в друга статия, тук темата ни е основно движението.

Защо е толкова важно то? Ами защото при активности си произвеждаме хормоните на щастието и радостта, най-сигурния път към здравето! За най-смелите и активните препоръчвам освен рехабилитацията, разходките и йогата, малко повече кардио! Танците са чудесно натоварване с тяхната изцяло позитивна емоционална натовареност. Ако сте ходили на танци преди, връщайте се бързо в залата след! Дори самото ви връщане за среща на старите ни партньори в танца и леки подгряващи упражнения или екзерсис, са първата стъпка към оздравяването, към емоционалната стабилност, към позитивния ум! Друго много полезно занимание за онко-пациенти е трамплинът! На няколко места в София, а вероятно и в други градове, вече се провеждат такива. Потърсете в близките спортни центрове „вашите“ занимания, опитвайте, избирайте, не спирайте! Вместо да лежите в самосъжаление и така да се „охрасталачвате“, както казва един от най-добрите ни психолози, станете, хващайки се за косата, излезте и направете нещо за себе си! Ако разходките са ви малко, а наблизо нямате позходящо кардио занимание, потичайте, но задължително „на зелено“. Тичането тип крос, докато наблюдавате природата, не само ще успокои ума, но е наистина много полезно за сърдечно-съдовата система и имунитета, а това е което ни трябва най-много сега! Така че, стига да имате здрави стави и подходящи обувки – тичайте!

Като казах „тичайте“, та се сетих – ще ви чакаме тази неделя от 10 ч. в Южния парк! Нали не сте забравили за Race for the Cure София #raceforthecure.bg? Там ще ходим, тичаме, правим йога, танцуваме с едни от най-добрите ни музиканти и изпълнители – с две думи – ЩЕ ОЗДРАВЯВАМЕ! И не се притеснявайте – всеки ще прави това и толкова, колкото може и иска! А ние и всички организатори, партньори и участници ще сме там, за да ви подкрепим и да ви покажем, че сте важни! Най-важни!

автор: Камелия Дикова